накърня

накърня̀,

накърня̀вам гл.

1. impair, cripple;

2. hurt, offend (s.o.’s feelings); без да се накърни without detriment to; \накърня авторитета на някого undermine s.o.’s authority; \накърня дипломатическата неприкосновеност violate diplomatic immunity; \накърня нечие право infringe upon s.o.’s rights; \накърня нечии интереси harm s.o.’s interests; \накърня самолюбието на някого wound s.o.’s self-esteem; \накърня чувството на срам (и пр.) outrage s.o.’s delicacy;

\накърня се (за луната) wane; be on the wane.